Јазикот за означување е систем за прибележување документ на начин кој синтаксички се разликува од текстот. Користи ознаки за да дефинира елементи во документот. Јазиците за означување се дизајнирани да обработуваат, дефинираат и презентираат текст. Нивната примарна цел е да го разликуваат стилот и форматирањето од содржината на документот.
Јазиците за означување се користат во различни средини, од развој на веб до објавување документи. Тие им овозможуваат на дизајнерите и програмерите да ја опишат структурата и презентацијата на документот на јасен, логичен и лесно разбирлив начин. Најпознатите примери вклучуваат HTML (јазик за означување на хипертекст) и XML (eXtensible Markup Language) .
Концептот на јазик за обележување датира од печатарската и издавачката индустрија пред ерата на дигиталните компјутери. Тоа беше збир на упатства за печатачите за тоа како треба да се форматира текстот. Во контекст на компјутерската наука, истиот принцип се применува, но на пософистициран начин, инкорпорирајќи елементи како линкови и мултимедија, а не само текстуален стајлинг.
Јазиците за означување се критични во дигиталниот свет поради неколку причини:
HTML е најкористениот јазик за означување. Тој е стандарден јазик за означување за документи дизајнирани да се прикажуваат во веб-прелистувач. HTML-елементите се градбени блокови на сите веб-локации, а HTML-таговите означуваат делови од содржината како што се „заглавие“, „пасус“, „табела“ и така натаму. Прелистувачите не ги прикажуваат HTML-таговите, туку ги користат за прикажување на содржината на страницата.
Додека HTML се фокусира на прикажување информации, XML го нагласува транспортот и складирањето на податоците. Неговата примарна цел е да биде и читлива од луѓето и од машините. XML игра клучна улога во многу ИТ системи бидејќи обезбедува флексибилен начин за креирање формати на информации и електронски споделување структурирани податоци преку јавни мрежи, како што е интернетот.
Покрај HTML и XML, постојат и други значајни јазици за означување кои се користат за различни цели:
Јазиците за означување функционираат така што го опкружуваат текстот со „ознаки“ кои даваат инструкции за тоа како тој текст треба да се разбере или презентира. На пример, во HTML, за да направите задебелен текст , го завиткувате со ознаките <code><b></code>, што резултира со <code><b>задебелен текст</b></code>. Секој јазик за означување има свој сет на предефинирани ознаки, кои се дизајнирани да постигнат специфични типови на форматирање или структурна организација.
За да разберете како функционира HTML, разгледајте го следниов едноставен пример. HTML документ структуриран да прикажува наслов и параграф може да изгледа вака:
<!DOCTYPE html> <html> <глава> <title>Мојата прва HTML страница</title> </head> <тело> <h1>Добре дојдовте во Јазиците за означување</h1> <p>Јазиците за означување, како што се HTML и XML, се неопходни за веб-развој и споделување податоци.</p> </body> </html>
Во овој пример, ознаката <code><h1></code> претставува наслов од прво ниво, а ознаката <code><p></code> дефинира пасус. Текстот во ознаките е она што се прикажува од веб-прелистувачот.
Додека јазиците за означување како HTML ја дефинираат структурата и содржината на веб-страниците, CSS (Cascading Style Sheets) и JavaScript се користат за стилизирање и додавање интерактивност на овие страници. CSS го контролира изгледот и изгледот на содржината, додека JavaScript овозможува креирање на динамични и интерактивни веб-апликации.
Јазиците за означување се основата на структурата на содржината, презентацијата и размената на податоци на веб и пошироко. Нивниот развој и употреба се незаменливи во компјутерските науки и информатичката технологија. Разбирањето на основите на јазиците за означување како HTML и XML е витална вештина за секој професионалец кој работи во дигиталниот домен.